Ако мислите, че някой неща се случват случайно - не, не е така! За хората, които са готови, знаят и могат да виждат отговори във всичко, което им се случва, пиша това.
Защото знам, че ще ме разберете.
Знаете, че всяко нещо ни прави по силни и не случайно преминаваме през различни периоди! Периоди на възходи и падения.
Защо се разболях ли?
И то два пъти?
Защото не ми беше достатъчно веднъж!
Когато не си позволяваш да си дадеш нещо на себе си, тогава то те сполетява отвън, за да те разтърси. За да те събуди!
Да, точно така!
Обратно на симптомите на повечето хора - аз бях силно енергизирана.
Все едно съм пила ред бул. Предполагам, че болестта е разбунтувала нервната ми система. Но Благодаря!
Какво за мен в Коронавируса?
За мен е биологична зараза. Защо? Защото и двата пъти си следваше своя ход… предначертан ход. Първоначално, след като си се заразил минават между 3-5 дни, когато започва да те боли гърлото и се появява суха кашлица. Безспорна. След това температура. Първият път температурата ми беше 2 дни, вторият - нямах. Но имах по обилно изпотяване около 4-5 дни. Основното е главоболието и усещането, че не си пълноценен. Усещаш как част от главата ти е замаяна и все едно се е спуснала гъста мъгла пред теб. Започват болките в тялото, гръб, врат, изпъва те незнайна невралгия, която никога досега не си усещал. Привечер започва да те издърпва мускулът в сърдечната област. Първият път бях много изплашена, защото през нощта го усещах като сърцебиене и не знаех какво се случва и какво е това. По цели нощи не можех да спя, дори това промени режимът ми на спане.
През цялото време слушах семинари и гледах видеа, спомени от местата, които бях посетила. През деня разговарях с видео връзка с роднини и приятели.
Защото това е моят живот и това успяваше да ме държи жива.
Също различно от известните симптоми беше това, че имам апетит. Наистина първия път първите 5-7 дни нямах, но след това имах и дори си избирах какво да си сготвя. В интерес на истината отслабнах 7 кг. Да, тогава загубих обоняние. Ужасно е да нямаш обоняние и като нямаш вкус и да ядеш и да не ядеш, няма смисъл. :)
Втория път нямах загуба на обонянието.
И двата пъти ме крепеше надеждата и желанието за живот. Те надделяха над страха. Повярвайте ми, не трябва в този момент да допускате страха да надделява, защото тогава е най-пагубното.
Наистина първият път го изкарах много тежко почти 40 дни до пълно възстановяване. Може би зависи от организма, може би защото разболях майка ми и три дни след мен започнаха нейните симптоми. Беше че страх, защото още не се знаеше нищо за вируса, как се лекува, какво да се прави. Почти нямаше нищо в интернет пространството. Само търсех нещо, за да разбера какви са симптомите, наистина ли сме болни от Ковид и за Бога какво да пием, за да ни е по-леко.
Нали си представяте в такъв случай как приемаш това, че ти, точно ти си заразил свой родител. Ако не си представяте, не пожелавам на никой.
Не знам дали мислех за своето излекуване или за нейното. Само се молех… от цялата си душа. Тогава разбрах какво е да се чувстваш виновен.
В такива случаи ти е необходима много психология, положителни утвърждения и вяра. Вяра в теб, човека и оцеляването! Вяра в желанието за живот и че има за какво да си жив… за себе си, близките и приятелите. Затова, че светът има нужда от теб. Така е. Не случайно сме на този свят. Трябва да сме тук и да даваме. Да вършим нашата мисия. Светът има нужда от нас, колкото и малка прашинка да сме.
Може би затова толкова продължително не можах да се възстановя, защото изживяването беше жестоко. Всеки момент знаех следващия ход на заразата и така успявах да адаптирам майка ми, за да издържи съответния период на съответната болка.
За невралгията, колкото и безсилна да бях правех лека упражнение всеки ден в леглото, доколкото можех. Повярвайте, много облекчават. Леки за изпъване на кръста и на краката. Защото обездвижването предизвиква още повече болежки.
Най-големия бич, първият и вторият път беше отделянето на секрети. Колкото сиропи и откашлящи да пиехме - нямаха край.
Затова изпивайки и в двата случая над 20 вида медикамента и виждайки, че не можем да стигнем до крайният резултат пробвахме всичко, които случайно или не случайно откривах в интернет.
И така, да е жив и здраве един македонец, който живее в Сърбия. Спаси ни, случайното откриване на видео, в което той казва, че си е направил инхалация от 300 мл вода, 1 лимон нарязан на 4, 100 гр джинджифил нарязан на парчета и 1 глава лук. Да, прозвуча ми странно и не особено приятно. Но повярвайте, изчиства всичко. Препоръчвам на всички при всякакъв тип настинка, когато имате хрема, болки в гърлото и секрети.
Ако ви се появят повече секрети не се притеснявайте, така се изчиствате.
Ако имате суха кашлица може да ви я прекъсне. Така по-бързо се оправих вторият път. Веднага след появата на кашлицата си направих две инхалации.
И пийте, пийте всеки ден по 3-4 литра чай с мед и лимон.
Осъзнах, че всичко, което ни се случва ни прави по-силни.
Бъдете здрави! Пазете себе си и околните. Обичам ви!