Аманда подсъзнателно прошепва това, преглъщайки болката болезнено в себе си!
Защо на нея ѝ се случва? Тя толкова обича и вярва в любовта.
Някъде там се загубва, изчезва с полъха на вятъра, усета за любовта…
Нещастна проронва сълза.
От кое по-малко ще страда… от пропастта или?
Поема дъх - болезнен, частичен и непълноценен.
Душата ѝ обляна е в тъга, това ли е реалността? Как попадна в това?
Сама потънала е в забрава, свита на две с замръзнали колене… усеща, че тук обич вече няма.
Късно е!
За надежда.
Промяна.
Не може.
Не иска, повече да се бори.
Невъзможно е!
Душата ѝ плаче!
Прегръща се!
